Малка клета поетеса изгубена сред балади и незавършени стихове  Може да зърнеш в полунощ  край океанския бряг по пълнолуние Ефирен като бриз с цвят на бисер Нейният силует броди и търси нещо незнайно за нашия свят но безценно за нея и всеки призрак Като жива вода на кристали  видима само когато търсиш не за да се завърнеш  а за да го дариш на любимя изживявайки последен миг на щастие   И броди Изгубената в мелодии и думи  За своя принц с топлата усмивка и сините очи които тя сама създаде в полунощ. 

хубаво... като жива вода от кристали..